Постинг
08.07.2012 15:10 -
Той ...
Липсва ни!
Отсъствието му толкова много се усеща! Не можем без него, колкото и да се залъгваме! Отбора се раздава докрай, прави всичко по силите си, че дори и отвъд тях, но им липсва нещо ... нещо малко, което да ги сплоти още повече, да им даде сигурност, да ги направи по-уверени и това нещо е у него! Той го носи със себе си ... скрито вътре в него. Това е то да си роден да бъдеш шампион, да се раздаваш на полето, да удивяваш всички с извънземните си подвизи, да се извисяваш над всички като крал, като император!
Но и роден и с много гордост! Гордост, не от това кой е и колко е успял, а от това че е българин! Българин, който вижда несправедливоста и който е готов да жертва всичко за да спечели, но този път не на полето, а в живота!
И да, много хора мислят, че решението му е грешка, че той трябва да преглътне всичко, да затвори очи и да се прави, че всичко е наред, да се върне и да играе за България! Но нали именно това му решение е за благото та България, за да се поправят безумиците и за да се подобри нивото на българския волейбол. За това той пренебрегва себе си, това да отиде на Олимпиада ( най-голямото признание за един спортист) . Но няма полза от това, дори нещата се обръщат срещу него. Част от народа, за който той се жертва се обръщат срещу него, мишкарите от федерацията се правят, че нищо не се е случило и дори заплашват да му спрат правата за 2 години..
Абсурд ... България...
И какво ако сега реши да се върне? Пак ще сме на същото дередже, ще продължаваме да се залягваме, че ще стигнем до нещо голямо, но това няма да се случва поне не и с този управителен съвет на федерацията, а всичката тази лудост от последните два месеца ще е била напразно...
Не е лесно да си него! Аз са себе си не знам какво щях да правя на негово място сега. Да сега, защото съм сигурна, за пръв път, че в този момент мислим за едно и също нещо, но докато той може би има някакви идеи, аз стоя озадачена, убъркана, вглабена дни наред вече, за това кое е правилното решение.
Знам само, че той ще го намери и то ще е най-доброто за всички нас - отбор, фенове, народ - обединени около най-великата игра - волейбола!
Защото това е той - Матей Казийски!
Отсъствието му толкова много се усеща! Не можем без него, колкото и да се залъгваме! Отбора се раздава докрай, прави всичко по силите си, че дори и отвъд тях, но им липсва нещо ... нещо малко, което да ги сплоти още повече, да им даде сигурност, да ги направи по-уверени и това нещо е у него! Той го носи със себе си ... скрито вътре в него. Това е то да си роден да бъдеш шампион, да се раздаваш на полето, да удивяваш всички с извънземните си подвизи, да се извисяваш над всички като крал, като император!
Но и роден и с много гордост! Гордост, не от това кой е и колко е успял, а от това че е българин! Българин, който вижда несправедливоста и който е готов да жертва всичко за да спечели, но този път не на полето, а в живота!
И да, много хора мислят, че решението му е грешка, че той трябва да преглътне всичко, да затвори очи и да се прави, че всичко е наред, да се върне и да играе за България! Но нали именно това му решение е за благото та България, за да се поправят безумиците и за да се подобри нивото на българския волейбол. За това той пренебрегва себе си, това да отиде на Олимпиада ( най-голямото признание за един спортист) . Но няма полза от това, дори нещата се обръщат срещу него. Част от народа, за който той се жертва се обръщат срещу него, мишкарите от федерацията се правят, че нищо не се е случило и дори заплашват да му спрат правата за 2 години..
Абсурд ... България...
И какво ако сега реши да се върне? Пак ще сме на същото дередже, ще продължаваме да се залягваме, че ще стигнем до нещо голямо, но това няма да се случва поне не и с този управителен съвет на федерацията, а всичката тази лудост от последните два месеца ще е била напразно...
Не е лесно да си него! Аз са себе си не знам какво щях да правя на негово място сега. Да сега, защото съм сигурна, за пръв път, че в този момент мислим за едно и също нещо, но докато той може би има някакви идеи, аз стоя озадачена, убъркана, вглабена дни наред вече, за това кое е правилното решение.
Знам само, че той ще го намери и то ще е най-доброто за всички нас - отбор, фенове, народ - обединени около най-великата игра - волейбола!
Защото това е той - Матей Казийски!
Няма коментари